Ял ли си? Sappitiya? Did you have food?-част 4
Владимир Харизанов
27 октомври 2005 г. На път съм за Татван. Остава ми да мина планините до Битлис и след това е лесно. От Татван алтернативата е или ферибот, или с колелото по белите, ледени планини. Напъвам по хълмчетата до Силван. Синьо небе и пустинен пейзаж. Средната ми скорост е едва 10 км/ч, но и изкачванията, и спусканията са много стръмни. По пътя навсякъде ме поздравяват и спират да си приказваме. При тези условия приемам поканата да глътна малко въздух и да си почина. Край едно малко, кално село двама старци ми махат да спра. Аз спирам и отивам да седна на свободния стол до тях, разправям си одисеята с десетте думи на турски, които знам, и продължавам. Без почивки не може, особено при толкова чести изкачвания. В Силван си купувам хляб и халва, надписът на кутията е на ирански, вече мога да подуша Иран, който все повече намеква за присъствието си. Ирански автовози и туристически автобуси са почти единствените превозни средства, които срещам. Обядвам на изхода на града, търсейки прохлада в сянката на каменен зид. Отдясно се е ширнало едно поле, а от ляво е скален масив с оглозгани жълто бели камъни. „Once vatan” – „На първо място родината” ме изпраща към спускането до Катакьопрю, който пресича река Батман. Недалеч от моста, в едно крайпътно ханче си доливам вода. На паркинга е спрял ирански автобус. Иранците хапват от едни големи блюда пиле с ориз, независимо от Рамазана. Шофьорът на доста добър английски ми предлага да ме закара до Техеран за 50$. Много съблазнително, но решавам да се откажа, пред мен има само изкачвания, но в рамките на два дни, живот и здраве, ще успея за Татван, а от там ще му мислим. Наближава 16:15, а аз още не съм намерил място за спане. В Бекирхан спирам да се огледам. В съседната къща мъж на средна възраст ме наблюдава. Питам го дали не бих могъл да им ползвам водата и дали не бих могъл да си построя лагера в близката нива. Той категорично ми отказва за спането, но пък разшета женорята да ми донесат вода. Жена му ми налива, а крадливо зад вратата ме наблюдава нагиздена с бяла премяна принцеса. Доливам шишетата и потеглям, има удобни места за спане покрай реката, но решавам да изляза извън града. Пропускам няколко малки ферми в покрайнините, много са далече.
Театър и сценична игра
Георги Томалевски
Същинското си предназначение драмата намира театъра. Театралното изкуство почива върху сценичната илюзия, създавана от нарочно подбрани надарени хора на театралното изкуство, наречени актьори. Сценичната илюзия е едно специално осъществяване на поетичната илюзия. Тя има по-силно и ;по-масово въздействие от поетичната илюзия, защото хе постига с по-груби и по-силно заразяващи средства, които откриват действието. Понякога това действие е толкова заразително, че то затъмнява в някои отношения и въздействието, което се получава от чара на словото.
Никое от изкуствата не завладява така, както :завладява сцената. Няма скулптура, колкото и велика да е, която може да спечели за себе си толкова големи амплитуди на емоциите и толкова многочислени .привърженици в даден момент, както сценичната :игра. Тия емоции може да не са от най-висш порядък и да не произлизат от едно възпитано в културно и художествено виждане око, каквото е окото .на художествения ценител при изобразителните изкуства, но те са широки и могъщи по амплитуда. Драматичното действие е примамка, която увлича стихийно, защото действува едновременно както на зрението, така и на слуха. Сцената разгъва една страница от живота и ни прави едва ли не съвременници и съучастници в драматичното действие. Сцената е отрезка от живота — един пресъздаден мимолетен живот, с всичките му особености и многосложност. Тя позволява поради това да се правят върху нея много нововъведения. Театърът си има своя еволюция и история, които интересуват специалистите. Ние искаме да посочим само пътищата — главните психологически оси, около които са се образували основните истини на театралното изкуство.
За голямото изкуство на актьора, подобава още в началото да се кажат следните знаменити слова на руския театрал Степун:
„Радостта на артистичната душа е богатството на нейното многодушие; страданията й — невъплътимостта на това богатство в творческия жест на живота. Призрак, играещ в живота, това е актьорът. Инсценираният живот за тоя призрак е сцената. На нея актьорът се явява с едно от своето многодушие. Играта на актьора не е лъжа, тя е призрачно съществувание на душа, която не е допусната на тоя живот — тя е разширение на живота з света на мечтите.”
Писмо
Радислав Кондаков
Розенберг се вцепени пред нагънатия лист жълтеникава хартия. Погледът му се плъзгаше по разкривените букви и се губеше между редовете. Остави писмото настрани и долепи телефонната слушалка до ухото си. Силно и до болка.
- Ела за малко, моля те.
Вратата се трясна от станалото течение, но бледият, сух мъж не трепна, а ръцете му отново държаха писмото, което дори нямаше плик.
- Густав, какво ще правим с това?
Погледите на двамата се кръстосаха над листа и сякаш едновременно прочетоха получателя : „За Господ защот го моля за помущ”
- Що за глупости? – провлачи Густав и кимна към препълнения кош за отпадъци.
- Първо го прочети, моля те. – гласът на Розенберг прозвуча сопнато и колегата му се подчини машинално.
„Господи моля те много да ми помогнеш. Мама и тате са омрели но аз имам братче. Но то е малку обаче нямаме храна и искам да ни пратиш. Ние сме под малкия мост на ф края на реката наистина много те моля да ни пратиш малку храна и дрехи може. Мама ме научи да пишъ и аз ти пишъ да ни пратиш и играчки”.
- Розенберг, какво е това, на Господ ли ще го пращаш? Аз съм сигурен, че е глупава шега, даже знам кой е – Ханс от 3-та станция, нали той…
- Ходих там. – Гласът прозвуча глухо и особено.
- А?
- Сред боклуците наистина имаше две хлапета. Беше привечер, вчера след работа, здрачаваше се, но там долу ми се стори още по-мрачно. Гледах ги, не посмях да се приближа.
- Хм, виж, не сме сигурни, че са те, всеки може да го е написал и пуснал. Колко такива драсканици хвърляме?
- Густав, не знам за хвърлянето, но аз видях децата. Те бяха там, съвсем живи и истински, и в този миг аз не можех да ги различа от моите собствени. И да не мислиш, че съм спал тази нощ, а?
Густав сведе глава, а ръката му се озова на рамото на дългогодишния му колега.
- Да съберем отдела, а? Всеки ще прецени дали да даде нещо, аз ще го занеса под моста.
Великата Пролет
Елвилюри
„Кажи ми ти лъчът от де долита
и где стреми се твоята мечта?” –
така душа душата ще запитва,
щом лъхне в тебе пролетта
Тя иде, иде над Земята властно
като вълна гальовна от цвета.
Горите я приветстват пьлногласно
и радостна е цялата Земя!
Планетата ни пак наподобява
лехи разцъфнали от цвят до цвят,
като венци народи и държави
красят, раздвижват пъстрия ни свят.
Годините? Текат в небитието…
Искрят като совалките в разбой!
И пролетите отшумяват - ето,
като вълни на морския прибой…
Събития, епохи и разцвети –
симфонии на тленна красота –
от век във век отекват във човека
с предупреждението: суета!
Целта на тез претворби по Земята,
подемани от хиляди ръце,
е – всички да се слеем в песен свята
и разцъфтим в Христовото сърце.
Любов, прииждай във сърцето нежно
като вълна гальовна от цветя.
Народите очакват те с надежда –
възрадявай вече цялата Земя!
Трансформация на Хороскопа и вътрешните Планети
Въпросът за свободната воля и детерминизма е дискутиран от далечни времена до ден днешен на сцената на най-различни дисциплини от човешкото познание. Астрологията не прави изключение в това отношение, този въпрос много пъти е бил причина за много спорове и теории.
Планетите и техните позиции рисуват неумолимо знаците на съдбата ни и твърде често всичко изглежда предрешено.
Това, за наша радост, съвсем не е така. Любимото ни словосъчетание „свободна воля” е издълбано и тук, в древната книга на звездната наука.
Планетите, техните позиции по знак и дом, както и аспектите помежду им водят след себе си много варианти и значения. Точно кои от тях и как ще оживеят в битието ни, зависи до голяма степен от самите нас, определят се от мислите, чувствата и постъпките ни. Разбира се, всичко тръгва от мисълта и идеята, която, облечена в дрехите на емоцията, ражда действията ни. Очевидно животът ни е комбинация от детерминизъм и свободен избор в определени рамки, но въпреки това в устата ни остава горчивият вкус на предопределеността.
Какво можем да направим, за да постигнем мечтите си? И как, за Бога, да разберем какво точно искаме и защо сме родени?
Астрологията се нагърбва и с тази нелека задача. Иначе казано, в рождената ни карта ние намираме пъстра амалгама от фактори, на моменти подтискащо сложна и противоречива.
Можем ли да променим астродиагнозата си?
Loading ...