В малко, сгушено в прегръдката на голяма планина село, живял дърводелец, който всеки ден се грижел за болния си възрастен баща. Занаятът му не бил лек, но не работата му тежала. Нито го мъчела грижата за жена, деца и стопанство – само стоновете на стареца сковавали душата му. А и суетнята около него толкова му била дотегнала, че съвсем задушила синовните му чувства.

- Не е право само около стареца да се въртим, та аз децата толкова не съм гледал!

Така минавали ден след ден, сменяли се месец след месец. Търкулили се години, а дядото бил още жив – и пъшкал ли, пъшкал.

Но веднъж, след дълъг, изморителен ден в горския гъсталак, дърварят не издържал – той захвърлил сечивата си, а в здравите му ръце се озовал голям, дървен кош. Бързо натикал вътре безпомощния старец и го замъкнал към тъмната зеленина на смрачаващия се лес.

Но в яда му убягнало как след него тръгнал и по-големия му син, който бил излязъл да го посрещне.

Къщата им била в самия край на селото и въпреки тежкия товар, не след дълго дърводелецът оставил стареца до стъблото на дебело, полусухо дърво, ритнал коша и рекъл през сълзи:

- Какво ме караш да правя, тате!

Тогава близкият храст се разтворил и оттам се подала главичката на малкото момче.

- Татко, татко, не оставяй коша тук, вземи го със себе си. – чуло се тънкото му гласче.

- Зззащо? – заекнал обърканият дървар.

- И на мен ще ми потрябва някога, да те занеса с него в гората.

Радислав Кондаков

Вижте още:

• Богомилска приказка
• Старата слива и градинските цветя
• Цветна приказка