Георги се прибра скапан от офиса и ядно хвърли чантата с лаптопа на коженото канапе. В момента имаше годишно приключване и покрай това – тонове домашна работа.

Дори не се преоблече, седна пред компютъра въоръжен с чаша кафе и впери очила в счетоводната си програма.

Танцът на цифрите ставаше все по-странен и ориенталски, докато накрая призрачните им тела се изпариха нагоре, към тулбара на програмата.

Изчезнаха и сметките, и софтуера, но това не смути Георги, защото в момента имаше по-важна задача.
Бяха трима, но усещаше, че именно той е най-кръвожадният. Другите го слушаха и следваха. Навъртаха се около голяма, двуетажна къща, със странно големи тераси и двор, в който дори огромният басейн изглеждаше като жалка, среднощна локва, родена от вечерен дъждец.

Не беше трудно да изчезнат сред английски подстриганите, стройни храсти и да зачакат влюбена двойка младежи да се запъти към все още, свободната беседка.

Беше гладен и жаден заедно, странно усещане, вълче чувство. Или вампирско.

Див като звяр, устата му гореше, очите му се пълнеха с кръв.

Появи се мъж, който се държеше като собственик на къщата и дръпна едно от момичетата встрани. Дъщеря си. Скара й се, телефонът му звънна.

Бяха далече, но един вампир чува и вижда всичко.

Веждите на бащата се сближиха, но линия от кожа ги раздели. Разговорът беше по-важен от конското и той се запъти към тихата част на двора. Докато троснато повишаваше тон, се вмъкна в беседката и седна. После се изправи нервно, дясната му ръка чертаеше невидими въздушни фигури.

Всичко стана за миг, мястото за влюбени отново бе празно.

Беше пълнокръвен и вкусен. Познаваше лицето му от телевизията, известен политик.

Зъбите му се впиха и отвориха път на алена река.

Спътниците му го затеглиха назад, искаха да го разделят с жертвата. Единият процеди в ухото му – „Не пий от този, отровен е.”

Но той беше силен и гладен. И жаден.

Топлата течност зарадва стомаха му, запулсира из вените и загря тялото му. Беше щастлив и свободен едновременно, хубаво чувство. Вампирско.
Но изведнъж се вцепени, тялото му се сгърчи и скова, като посечен падна в ямата на мъртвешкия сън.

Георги се събуди, удавен в пот и горчиво чувство. Скрийнсейвъра на компютъра го върна в реалността – досадна, но безкръвна. Взе си бърз и хладен душ, после отново се сгъна пред лаптопа.

В това време едър и мощен вампир се душеше в миризливия облак на болен кошмар.

Докато двамата му приятели го влачеха към оградата на голяма, двуетажна къща, кръвопиецът бълнуваше, че е мижав, очилат човек, който трябва цяла нощ да бачка и да си говори с цифри.

Радислав Кондаков

Бутон за споделяне