Легенди за земята и небето

Дванадесет пеперуди

May 16, 2010 | в: Разкази, Фантастика

Бяха дванадесет, всяка със своя цвят. Красиви и нежни, но огромни пеперуди, закачаха се с мен. Не, не бяха никак страшни.

Обичам да си играя, особено с мама и тате, но луната ме изненада с тях – създанията с ефирни крила.

Говорих им, а те летяха в кръг, кацаха навсякъде и обагряха въздуха.

Родителите ми изглеждаха доволни, защото не трябваше да се занимават с мен. Те често казваха на брат ми, че добрите деца си играят сами. Казваха също, че след работа са уморени.

Имах си гости и бях заета. Мама и тате също бяха с приятели в хола, всички бяха много шумни и плашеха пеперудките. Но аз ги милвах, така се успокояваха.

Възрастните пиеха, шегуваха се и говореха за други хора. Беше им весело.

Играех си.

Те още си наливаха в чашите, думите им се чуваха все по – силно, сякаш ми говореха в ухото. Бях в другия край на стаята, но никой от тях не забелязваше с кого си приказвам.

След малко усетих, че големите вече не се смееха, лицата им станаха намусени, сериозни и страшни. Няколко пеперуди си тръгнаха и не се върнаха вече.

На леличката с черната коса й звънна чантата, очите й станаха цепки, изпразниха се и тя взе да се кара на телефона.

Зелената и жълтата пеперуда изчезнаха.

Татко се развика на дебелия чичко срещу него, устата му стана крива, но мама настъпи новия му чехъл.

Червената и синята се изпариха.

После баща ми се скара с мама, очите й се наводниха и тя се скри в спалнята. Понякога се крие там от него.

Отлетяха нанякъде и последните три пеперудки, те ми бяха любимите. Знаех, че няма да се върнат.

Останах сама. Разревах се. Исках някой да ме гушне и да ми каже „дза”.

Мама дойде, очите й още приличаха на езера.

Аз съм Мариана. На шест месеца съм и когато порасна, няма да помня пеперудите.

Радислав Кондаков

Разказът участва в предизвикателството на Пламен под надслов Светът през очите на детето в мен

Ако ви е харесал, моля гласувайте за него в svejo.net, защото критерият е броят гласове там. Благодаря!

Съгласно правилата, публикувам и линкове към историите на другите участници:

Светът през погледа на детето в мен – от Нина Николаева

Светът през очите на детето в мен – от Илиана

Светът през очите на детето в мен – Блогът на Garmoshka

То в мен – Ивалина Ташева

Светът през очите на детето в мен – Пламен Петров

Бутон за споделяне



12 коментара към Дванадесет пеперуди

Avatar

Нина Николаева

May 17th, 2010 at 10:43 am

Напомни ми онази антична притча за мъдреца, при когото една майка занесла наскоро роденото си дете, за да бъде възпитавано от него. Мъдрецът попитал: “Кога роди това дете, жено?” Тя казала: “Преди седмица”. “Късно е” – отговорил мъдрецът – “вече е голямо, за да мога да го уча на каквото и да било”.
Често забравяме това!

Avatar

Стефан Русев

May 17th, 2010 at 10:46 am

Много хубав разказ, имаш един глас и от мен, успех.

Avatar

radislav

May 17th, 2010 at 10:58 am

Нина, благодаря ти за притчата.

Стефане, благодаря и на теб.

Avatar

Антония Дамянова

May 17th, 2010 at 11:09 am

Трогателен и красив! Успех!

Avatar

radislav

May 17th, 2010 at 11:20 am

Антония, благодаря.

Avatar

Мира Михова

May 17th, 2010 at 12:53 pm

Въздействащо и хубаво..успех!

Avatar

radislav

May 17th, 2010 at 1:06 pm

Благодаря, Мира :)

Avatar

Макс

May 17th, 2010 at 7:05 pm

Много е хубав. Шестица и от мен.
Хумор с тъга.

Avatar

radislav

May 17th, 2010 at 7:09 pm

Благодря ти, Макс :)

Avatar

ivan

May 17th, 2010 at 11:23 pm

Stanley, per volare sopra la città

Avatar

То в Мен « Ivlive's Blog

May 27th, 2010 at 9:39 pm

[...] Дванадесет пеперуди на Радислав Кондаков [...]

Avatar

Светът през очите на детето в мен | Blogatstvo.com

June 1st, 2010 at 8:50 am

[...] Радислав Кондаков -  Дванадесет пеперуди [...]

Коментирай