Дванадесет пеперуди
May 16, 2010 | в: Разкази, Фантастика
Бяха дванадесет, всяка със своя цвят. Красиви и нежни, но огромни пеперуди, закачаха се с мен. Не, не бяха никак страшни.
Обичам да си играя, особено с мама и тате, но луната ме изненада с тях – създанията с ефирни крила.
Говорих им, а те летяха в кръг, кацаха навсякъде и обагряха въздуха.
Родителите ми изглеждаха доволни, защото не трябваше да се занимават с мен. Те често казваха на брат ми, че добрите деца си играят сами. Казваха също, че след работа са уморени.
Имах си гости и бях заета. Мама и тате също бяха с приятели в хола, всички бяха много шумни и плашеха пеперудките. Но аз ги милвах, така се успокояваха.
Възрастните пиеха, шегуваха се и говореха за други хора. Беше им весело.
Играех си.
Те още си наливаха в чашите, думите им се чуваха все по – силно, сякаш ми говореха в ухото. Бях в другия край на стаята, но никой от тях не забелязваше с кого си приказвам.
След малко усетих, че големите вече не се смееха, лицата им станаха намусени, сериозни и страшни. Няколко пеперуди си тръгнаха и не се върнаха вече.
На леличката с черната коса й звънна чантата, очите й станаха цепки, изпразниха се и тя взе да се кара на телефона.
Зелената и жълтата пеперуда изчезнаха.
Татко се развика на дебелия чичко срещу него, устата му стана крива, но мама настъпи новия му чехъл.
Червената и синята се изпариха.
После баща ми се скара с мама, очите й се наводниха и тя се скри в спалнята. Понякога се крие там от него.
Отлетяха нанякъде и последните три пеперудки, те ми бяха любимите. Знаех, че няма да се върнат.
Останах сама. Разревах се. Исках някой да ме гушне и да ми каже „дза”.
Мама дойде, очите й още приличаха на езера.
Аз съм Мариана. На шест месеца съм и когато порасна, няма да помня пеперудите.
Радислав Кондаков
Разказът участва в предизвикателството на Пламен под надслов Светът през очите на детето в мен
Ако ви е харесал, моля гласувайте за него в svejo.net, защото критерият е броят гласове там. Благодаря!
Съгласно правилата, публикувам и линкове към историите на другите участници:
Светът през погледа на детето в мен – от Нина Николаева
Светът през очите на детето в мен – от Илиана
Светът през очите на детето в мен – Блогът на Garmoshka
Светът през очите на детето в мен – Пламен Петров

12 коментара към Дванадесет пеперуди
Нина Николаева
May 17th, 2010 at 10:43 am
Напомни ми онази антична притча за мъдреца, при когото една майка занесла наскоро роденото си дете, за да бъде възпитавано от него. Мъдрецът попитал: “Кога роди това дете, жено?” Тя казала: “Преди седмица”. “Късно е” – отговорил мъдрецът – “вече е голямо, за да мога да го уча на каквото и да било”.
Често забравяме това!
Стефан Русев
May 17th, 2010 at 10:46 am
Много хубав разказ, имаш един глас и от мен, успех.
radislav
May 17th, 2010 at 10:58 am
Нина, благодаря ти за притчата.
Стефане, благодаря и на теб.
Антония Дамянова
May 17th, 2010 at 11:09 am
Трогателен и красив! Успех!
radislav
May 17th, 2010 at 11:20 am
Антония, благодаря.
Мира Михова
May 17th, 2010 at 12:53 pm
Въздействащо и хубаво..успех!
radislav
May 17th, 2010 at 1:06 pm
Благодаря, Мира
Макс
May 17th, 2010 at 7:05 pm
Много е хубав. Шестица и от мен.
Хумор с тъга.
radislav
May 17th, 2010 at 7:09 pm
Благодря ти, Макс
ivan
May 17th, 2010 at 11:23 pm
Stanley, per volare sopra la città
То в Мен « Ivlive's Blog
May 27th, 2010 at 9:39 pm
[...] Дванадесет пеперуди на Радислав Кондаков [...]
Светът през очите на детето в мен | Blogatstvo.com
June 1st, 2010 at 8:50 am
[...] Радислав Кондаков - Дванадесет пеперуди [...]