В блога на Диана започнахме кратка ди�ку�и� за любим творец и пи�ател. В тази връзка публикувам прекра�ните думи на �иколай Лилиев, казани за �иколай Райнов:

“Той иде от далечни земи и ноÑ�и Ñ�ÑŠÑ� Ñ�ебе Ñ�и звезднÑ� лъх на вечното…”

“Там той е намерил забравени книги, що никой не е чел – книги може би никога ненапиÑ�ани – и е
замиÑ�лил Ñ�воите “ВидениÑ� из древна БългариÑ�”…”

“Там той е прозрÑ�л тайни, разгадани от малцина преди него – и е замиÑ�лил Ñ�воÑ�та поема “Градът”.”

“Там той е познал Ð�риелÑ� и Каина – и е дошъл на нашата Ñ�кръбна земÑ�, да Ñ�ложи пред жертвеника на
българÑ�ката поезиÑ� биÑ�ерите на Ñ�воÑ�та “звездна душа”, в коÑ�то Ñ�е оглежда измамната уÑ�мивка на
Сатана.”

“И той минава край наÑ� – безÑ�траÑ�тен и далечен – унеÑ�ен в в Ñ�помена на ониÑ� незнайни земи, които
е оÑ�тавил и които ноÑ�и в Ñ�ебе Ñ�и.”

“Чужденец за вÑ�ички – за него почти никой не говори.”

“Самин, заключен в Ñ�воÑ�та tour d’ivoire – до него не Ñ�тига вълната на безплодни гуми, що Ñ�е разлива
затворена врата.”

“Той върши Ñ�воето огромно дело на пръв Ñ�тилиÑ�Ñ‚ в таÑ� малка Ñ�трана – и, Ñ�ред “ливадите на Ñ�воето
Ñ�ъзерцание”, изпитва звуците на забравени думи, възвръща Ñ‚Ñ�хното нÑ�когашно значение.”

“Ð�еговиÑ�Ñ‚ звук е оÑ�Ñ‚ÑŠÑ€. Той пронизва като пиÑ�ък безлюдните Ñ�тепи на нощта. – Ð�о не е ли Райнов онÑ�,
който напиÑ�а “Очите на Ð�рабиÑ�”, – невем най – човешката повеÑ�Ñ‚, изплакана нÑ�кога на нашиÑ� роден
език?”

“Ð�еговите жени Ñ�а разголени, порочни, безраÑ�ъдни. ТÑ�хната наÑ�тръхнала плът не знае наÑ�ита. – Ð�о
не е ли той онÑ�, който напиÑ�а “Сонора” – невем най-чиÑ�тата жена, коÑ�то е Ñ�ъздал нÑ�кога нашиÑ�Ñ‚
роден език?”

“Ð�еговите миÑ�ли Ñ�а Ñ�веткавици, неговите думи Ñ�а откровение, неговите отмерени речи блеÑ�Ñ‚Ñ�Ñ‚ като
Ñ�иÑ�ние.”

“Ð�апразно той загъва Ñ�воите блÑ�нове в рухото на древен цар. Ð�апразно той Ñ�е тули зад маÑ�ката на
�транни образи от миналото, което му �лужи �амо за укра�а. Сърцето на един поет рази�кр� в
тиÑ� нови книги – и бележи опаÑ�ните пътища, по които е минала Ñ�мелата мечта на безпокоен дух.”

“Защото Ð�иколай Райнов е преди вÑ�ичко поет.”

“И в чаÑ�а, когато отзвучат тръбите на много тъмни Ñ�лави – Ñ�ред мрака на нашето Ñ�кръбно небе ще
заÑ�иÑ�е новородена звезда.”

“Защото Ð�иколай Райнов ноÑ�и на челото Ñ�и звезда.”

Из материал от �иколай Лилиев
публикуван в “Райнов ЛиÑ�Ñ‚”, С., 12.III.1939

Вижте още:

1. �иколай Райнов за �ебе �и