И то я търся сравнително далече, между Марс и Юпитер, където в момента си летят едни големи късове, гордо носещи името Астероиден пояс. Или както би добавил Лукас “A long time ago, in a galaxy far far away”, може би, е имало Планета. Митичната Фаетон.

Какво казват астрономи и древни писания за нея?

В астрономията е известен т.нар. закон на Тициус-Боде, който определя средните разстояния на Планетите до Слънцето. Всеки познавач би го оприличил на геометрична прогресия, с изключение на първия член, който е нула, но да не навлизаме в подробности. Та според закона, на 2.8 астрономически единици от Слънцето трябва да има планета, ама то няма, защото там е средната и най-плътна област на Астероидния пояс.

Самият откривател на Веста и Палада, два от големите астероиди в пояса – немският астроном Хайнрих Олберс твърди, че те са останки от взривила се планета.

Освен това, ще цитирам и Кеплер – „Между Марс и Юпитер аз поставям планета”.

Още шумерските клинописи разказват за планета между Арес и Зевс, като я наричат Тиамат и разкриват, че тя е ударена и разрушена от една от луните на тайнствената планета Нибиру (обикаляща около Слънцето за период от 3600 години), или Мардук, както я назовават вавилонците.

Според една от последните теории, Фаетон е бил приблизително с размерите на Сатурн.

И понеже така или иначе, сме цопнали в леко мътните води на хипотезите, трябва да отбележим и наличието на редица аргументи, бомбардиращи окопите на съществуването на Тиамат. Например, мнението на някои изследователи на НАСА е, че всъщност никога не я е имало въпросната Планета, защото огромната гравитация на Юпитер е попречила на нейното образуване. Те правят своя извод на база на изследване на състава и повърхноста на астероидите, и считат, че те  не са били едно цяло, и не представляват отломки.

Други учени твърдят, че астероидите са си били част от Планета, но тя не се е разрушила с голям взрив, а е пострадала от удар на чуждо тяло и се е разцепила и разпаднала постепенно.

Финална реплика

Завършвам с една прелюбопитна подробност от клинописите на моите стари приятели, шумерите – Земята е откъснато от Тиамат парче, а Луната е Кингу, един от спътниците на Мардук, повлечен след удара.

Ако горното е вярно, то автоматично би превърнало нас, хората, в мишена на секретния отдел за борба с извънземни.

Радислав Кондаков

Вижте още: