Великата Пролет
June 1, 2009 | в: Поезия
Елвилюри
„Кажи ми ти лъчът от де долита
и где стреми се твоята мечта?” –
така душа душата ще запитва,
щом лъхне в тебе пролетта
Тя иде, иде над Земята властно
като вълна гальовна от цвета.
Горите я приветстват пьлногласно
и радостна е цялата Земя!
Планетата ни пак наподобява
лехи разцъфнали от цвят до цвят,
като венци народи и държави
красят, раздвижват пъстрия ни свят.
Годините? Текат в небитието…
Искрят като совалките в разбой!
И пролетите отшумяват – ето,
като вълни на морския прибой…
Събития, епохи и разцвети –
симфонии на тленна красота –
от век във век отекват във човека
с предупреждението: суета!
Целта на тез претворби по Земята,
подемани от хиляди ръце,
е – всички да се слеем в песен свята
и разцъфтим в Христовото сърце.
Любов, прииждай във сърцето нежно
като вълна гальовна от цветя.
Народите очакват те с надежда –
възрадявай вече цялата Земя!
