е родена, през 1923 г. – Невена Борисова Стефанова – българска поетеса.
Завършва гимназия в София през 1941 г. и Държавната художествена академия през 1946 г. През 1949 – 1950 г. е изпратена в Унгария във връзка с културна конвенция за изучаване на унгарски език и подготовка за преводаческа и редакторска дейност. Редакторка е в сценарни комисии при Българска кинематография, във вестник “Народна култура” (1957 г.), в списание “Жената днес”, в отдел “Белетристика” на издателство “Български писател” (1966 г.). Член е на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на вестник “Звън”, “Ученически подем”, “Светлоструй”, “Литературен глас”, “Младеж”, “Правда”, “Младежка искра”, “Литературен фронт”, “Народна култура”, “Работническо дело”, на сп. “Жената днес”, “Литературен живот”, “Златорог”, “Българска реч”, “Славяни”, “Изкуство”, “Септември”, “Пламък” и др. Авторка е на съчиненията: “Без име” (1945 г.), “Лято в пустата” (1951 г.), “Гласове на равнината” (1954 г.), “Романтично пътешествие” (1959 г.), “Размисли, портрети, скици” (1962 г.), “Поезия” (1968 г.), “Откровения” (1973 г.), “Следата от нас” (1975 г.), “Последно денонощие” (1978 г.), “Избрани произведения. В 2 т.” (1983 г.), “Докато ви чакаме. Роман хроника” (1984 г.), “Амплитуди” (1986 г.), “Две далечни светлини. Страници от семеен архив” (1987 г.), “Кн. за Михаил Величков” (1998 г.), “Авантюри. Опит за автобиография” (2001 г.).
