Един ден видя цар Давид красива жена, и погледът й – изгори го! Очите й бяха тъмни като кафе, а косата – червена като залез. И пожела я Давид – страстно и силно! Сластни сънища мъчеха го нощем, а през деня очите му търсеха чара на женски поглед. Но омъжена бе тази, която въглен хвърли в душата му.
И намисли царят от мъжа й да се освободи – защото само за себе си я искаше!
А по това време се водеха сражения, та заповяда Давид да бъде хвърлен в най-лютото сражение – за да погине!
И – погина!

Заповяда тогава Давид на придворните да разправят навред за неговата милост и благородство : защото бедната вдовица царят при себе си щеше да прибере!

И зачена красивата вдовица от Давид, но не бе щастлива любовта им, защото невинна кръв я бе отровила.

Живееше тогава един пророк, на име Натан. И той често ходеше при Давид, защото обичаше царят мъдростта му.

И веднъж речу му Натан:

- Царю, веднъж на един богат човек му дойдоха гости, и той реши да ги нагости.
Имаше голямо стадо с овце – но оттам не взе! Богаташът взе едничката овца на един клет бедняк, и заповяда нея да заколят и сготвят!

Скочи Давид и каза гневно :

- Заповядвам да го убият!

Рече тогава Натан :

- Царю, този човек си ти!

Радислав Кондаков

Легенди за земята и небето

Вижте още:

• Притча за отшелника и дявола
• Богомилска приказка
• Старата слива и градинските цветя
• Скъпоценните камъни
• Кръст