Имало едно време прочут адепт на име Земан Зебу. Един ден той бил извикан от своя Учител, който решил да му даде важна задача. Той свързал Земан Зебу с десет нишки на живота, които той трябвало да разкъса.

Учителят му рекъл :

- Знай, че това е важен изпит и само за него ти се роди на земята. Ученико, важно е да го издържиш, но – труден е!

Поклонил се Земан Зебу на своя Учител и веднага се захванал да разреши задачата. Извадил адепта своите ножици и посегнал към първата нишка. Но изведнъж пред него изскочила млада и хубава мома и му рекла :

- Спри, моля те! Майка ми ме изпрати тук на земята да се уча и да работя. И само ти си този, който можеш да ми дадеш живот. Моля те, не ме режи!

Погледнал Земан Зебу младата мома и си казъл – Добре, от мен да мине – няма да режа.

Пристъпил той към втората нишка и приближил ножицата. Но пред него се появил млад и юначен момък, който му рекъл :

- Моля те, моля те, недей ме режи! Та аз тъкмо срещнах тази красива мома и силно я обикна сърцето ми! Дълго диря истинската любов и ето – тя се появи. Моля те, не ме режи!

Въздъхнал адепта и си помислил : „Какво пък, нали за любов сърцата ни на всички копнеят? И не е ли това смисъла на всеки един живот? Грях ще е да го срежа.”
Оставил втората нишка и хванал третата. Аха да я отреже и видял пред себе си художник с голяма брада, а в ръцете му – четка и бои.

Художникът го погледнал и му казал :
- Остави тази ножица, моля те! Остави я! Аз рисувам своята най-велика картина, толкова велика, че ако ме отрежеш ще лишиш хората от голямо благо. Моля те, не ме режи!
Огледал го хубаво Заман Зебу, почесал се по главата и рекъл. – Ех, добре – рисувай, рисувай…

После се обърнал, хванал здраво четвъртата нишка, отворил ножицата и ето – пред него се появил строг генерал във военна униформа. Той го погледнал и рекъл отсечено :
- Спри! Ти знаеш ли какво правиш? Ако ме срежеш ще провалиш целия ми план за спасение на хората! Остави ме да го изпълня!

Отстъпил крачка назад адепта и плахо кимнал на генерала. Какво пък, рекъл си, изглежда доблестен воин – сигурно ще помогне на хората.

Уловил Земан Зебу петата нишка и пред него изскочил жрец, облечен в тога. Той му рекъл дълбоко и тайнствено :
- О, млади момко! Та нима на Божия слуга ще посегнеш? Ученико, остави да казвам своите молитви и заклинания – те са много важни за хората!

Замислил се нашият адепт, но срещу Божи човек тръгва ли се? Махнал с ръка и пристъпил към шестата нишка. Но от нея се появил мъдрец, с дълга и бяла брада. Мъдрецът казал :
- Приятелю мой, моля те, не ме режи! Аз пиша много ценна книга, дълги години събирам материалите за нея. Тя много ще помогне на хората и ще осветли пътя им. Моля те – остави ме да я напиша!

Поклатил глава адепта и си рекъл – ще го оставя, нали всички към светлината и мъдростта се стремим.

Разтворил ножицата над седмата нишка и тогава пред него изскочил един народен учител. Рекъл му даскалът:
- Моля те, бъди добър и недей режи. Целия си живот аз на децата посветих – да ги уча и просвещавам. И точно когато открих най-великия метод за тяхното възпитание ти идваш с тези големи ножици! Заради децата – моля те, недей режи!

Земан Зебу нямало какво да каже срешу този довод и оставил нишката.
При осмата пред него се появил един слуга и покорно му се поклонил. После се изправил внимателно и с наведена глава му рекъл :
- О, господарю, аз съм само един покорен слуга. Цял живот съм слугувал, но не го правих добре – лъгах, крадях и не работих. Но сега тъкмо намерих добър господар и искам да му служа – моля те, пощади ме – недей режи!

Смилил се младия адепт и оставил горкия човек да изучава сложното изкуство на службата. Пристъпил към деветата нишка, посегнал и ето – пред него се явил музикант със своята арфа. С мек и мелодичен глас той му рекъл :
- Моля те, недей да режеш! Чудна песен съчиних, с нея зверове укротявам и хора помирявам. Исках с тази песен цялата земя да обиколя и мир да донеса.

Да, няма да режа – помислил си Земан Зебу и хванал последната, десета нишка. Но пред себе си той видял майка, с детенце на ръце.
- Моля те, недей режи! Ако отрежеш нишката ще пострада детето ми! Моля те, смили се!

Потресен, Земан Зебу отстъпил крачка назад и оставил ножицата. Седнал и си рекъл :
- Какво направих, та аз не срязах нито една нишка! Нали Учителят каза да ги разкъсам? Но той каза също, че изпитът е труден! Значи – има уловка! Да, това е задачата – не е трябвало да разкъсвам нишките – така щях да причиня само страдания и вреда на хората!

Успокоен, той отишъл при своя Учител.

А Учителят го попитал :

- Ученико мой, разбра ли кои са тези хора, които ти се явиха? Питам те, Земан Зебу, защото ти не разреши задачата, която ти дадох!

Радислав Кондаков

Легенди за земята и небето

Вижте още:

• Упътване към Богомилските легенди
• Любовта на Соломон
• Скръбта на Адонаил
• Дъщерята на Милосърдието
• Светлината на Ем-Руха