Няма какво да се залъгваме, Стив си беше Айкидо майстор. Окичен с трети дан и няколко титли от престижни турнири, младият мъж наистина бе изкачил високи и скалисти върхове в бойното изкуство.

Сакът му за тренировки търпеливо го чакаше всеки ден, докато сивотата на поредната му работа изчезнеше като бледа мъгла, подплашена от буйстващия вятър на свободната вечер.

Някъде в същия този сак, до прилежно сгънатото кимоно, винаги имаше книги за Айкидо и Морихей Уешиба, както и собствената му чернова за „Принципът на ненасилието”. Но нито там, нито в портфейла му имаше снимка на момиче, въпреки че не липсваха кандидатки.

В последно време беше позарязал записките по книгата си, а философията и теорията му се струваха досадни, лепкави и мъртви. Залите го дразнеха, тренировките и състезанията вече имаха вкус на парникови, пестицидни домати.

И как не, след като мисълта, че никога не е имал схватка на улицата, в реалния живот, вече тежеше непозволено много. Жаждата за доказателство, че Айкидо е непобедимо и в джунглата на нерегламентирания бой, в схватка без правила, публика и съдия, отдавна се бе превърнала в мания, която душеше.

Всичко, които познаваха Стив, дори бегло, биха се обзаложили, че той няма да заяде с някого преднамерено, просто за да го ступа после. И биха спечелили баса, защото младият боец не искаше да си навлича карма с подобни постъпки, но за сметка на това твърде активно чакаше, някой да си го потърси сам.

Това, разбира се, не се случваше. Поне до онзи следобед в метрото. Въпреки че беше прилично пийнал, мъжът на средна възраст с вид на строителен работник, се владееше прекрасно. Още по-добре се справяше с разбутването и нагрубяването на пътниците, и без това стреснати от едрото му телосложение.

- Ето го моят миг – каза си Стив, а през тялото запрепуска сплав от адреналин и радост. – Ще го изчакам да ме приближи и бутне.

Лицето и мускулите му заприличаха на стоманени въжета, после се отпусна с дълбока въздишка. Една жена се разпищя, възрастен господин се развика към насилника. Стив се приготви.

Погледът му се изпълни с жълта, леко намачкана, риза, после чу глас:

- Ей, приятел, какви ги вършиш, бе? Никой от нас тука няма нищо против теб, но виждам, че ти е кофти. Ела, братле, седни до мен и разправяй какво е станало.

Среброкосият мъж в жълто, който внезапно се изправи и застана между строителния работник и Стив, излъчваше неподправена добронамереност, способна да стопи и сладолед в добре работещ фризер. Миг по-късно, позастарелият хулиган седеше и се оплакваше от живота, облегнат на рамото с жълта риза.

Стив преглътна и осъзна факта, че току-що бе получил важен урок по Айкидо.

Радислав Кондаков

Вижте още:

• “Легенди за земята и небето” – електронно издание
• Любовни истории. 33.
• Лечебната сила на маг Албена
• Домашно по математика
• Йов