Нашият курс – „Как да пишем”: Из „Помощник на дописника” – част 1

May 27, 2011 | в: Забавно, Теория

Хр. Консулов

„Помощник на дописника” – издава редакцията на в. „Коларовградска борба” за своите собкори и дописници, 1953г., год 1, бр. 1-7.

Из точка първа: Плановост в работата

Преди да почне да пише, кореспондентът трябва да определи темата, по която да пише.

Планът е необходимо условие за правилното и редовно, а не кампанийско, сътрудничество на кореспондентите в печата. Кореспондентътм който работи планово, може да бъде редовен, да развива, да не пропуска задачите, да не се оплаква, че няма за какво да пише.

И тук трябва да направим уговорка, че за трудещите се, които желаят да сътрудничат на печата, не трябва липсата на плана да представлява спънка за писане, да се смята, че ако нямат план, те не могат да пишат. Но ако те възнамеряват да сътрудничат редовно на някои вестници, да осветлят редица въпроси около тях в предприятието, фабриката, стопанството, селото, квартала – те трябва да си набележат план за проблемите, за които възнамеряват да пишат. Това ще улесни преди всичко самите кореспонденти. /…/

Веднъж изработен планът, кореспондентът трябва да се бори за изпълнението му. Планът е затова и план, за да се изпълнява, а не да стои написан само формално.

Планът трябва да се спазва от кореспондента, който си го е изработил, но това не означава, че кореспондентът не може да пише по въпроси, непредвидени в плана. Напротив, чести са случаите, когато се налага да се пише освен по въпросите по плана и по други въпроси, възникнали след изработването му и не търпящи отлагане.

Следователно, планът не ограничава, а насочва правилната и редовна дейност, определя основната работа на кореспондента.

Из точка втора: Събиране на материалите

Никога дописникът да не разчита само на своята памет. В ръцете му при работа трябва да има писалка (молив) и бележник! При разпитването на хората идва на помощ умението дописникът да общува с хората. Умее ли дописникът да предразполага хората с удоволствие да му дават отговори, той винаги много бързо и добре ще извършва своята работа, без да чувства трудности. При разговорите дописникът трябва да се пази от субективно обясняване на нещата. Затова по един и същ въпрос той, в интереса на истината, е длъжен да търси отговор от няколко лица, които познават работата. Твърде внимателен дописникът трябва да бъде към специалните технически термини.

Особено внимателни трябва да бъдат дописниците при събиране на материали за нереднпсти. Най-често виновниците се мъчат да отхвърлят вината от себе си, да заблудят, да се оправдаят. Затова дописниците трябва така да подхождат, че да се доберат до истината. При нередности, колкото повече хора разпита дописникът, толкова по-лесно достига до истината и когато пише, е напълно уверен в написаното.

Пример: през 1948 годиниа дописникът на в. „Труд” в Габрово се интересува по телефона какво става с моста, който ще се строи при Машиностроителния завод над реката. Как са се разбрали по телефона не се знае, но се знае, че дописникът разбрал, че мостът вече е завършен. Той, разбира се, не отива на място, за да провери. Предава кореспонденция в редакция на в. „Труд”, че мостът е завършен, подвежда редакцията и дописката излиза във вестника. Четат другарите от Машиностроителния завод написаното във вестника, гледат към реката, търкат си очите дано видят „завършения” мост, но…мостът още не е започнат…

Този пример е очебиющ и задължава дописника винаги на място да проверява това, за което пише.